Издания

Издания

Годишник на Софийския университет
Годишникът е най-старото периодично издание на Софийския университет. Първият му том излиза през 1905 г. 100-те години на неговото съществуване доказват, че той е утвърдена, необходима и важна институция в научния живот на Университета. За преподавателите Годишникът е авторитетна трибуна, даваща им възможност да запознаят научната общност със своите търсения и постижения. Затова и всеки от факултетите на Софийския университет се грижи за редовното списване на своя Годишник.
Факултетът по журналистика издава Годишник от 1982 г. Досега са излезли 10 тома, единадесетият е под печат и се готви дванадесетият.
Годишникът на ФЖМК публикува научни разработки от всички сфери на масовата комуникация, резултат от изследователската работа на преподаватели и докторанти от трите специалности – „Журналистика”, „Връзки с обществеността” и „Книгоиздаване”. В този смисъл всеки том е достатъчно разнообразен по съдържание и дава представа за посоките на научните дирения в съответната област. Томовете на Годишника на ФЖМК са търсени и ценени от професионалната общност и студентите и поради развитието на нови специалности във Факултета и липсата на достатъчно монографии и учебни пособия по тях. Към изданието проявяват интерес и други университети и департаменти, обучаващи студенти по масмедии и връзки с обществеността. Посредством Университетската библиотека Годишникът на ФЖМК се изпраща в над сто университета по света.
Статии и студии за поредния том на Годишника на ФЖМК се събират до края на месец март на съответната година. Те трябва да са съобразени с изискванията, валидни за целия Софийски университет, както и с тези на Редакционния съвет на ФЖМК, който се грижи за качеството на публикациите в това свое периодично издание.
Освен научен раздел, съдържащ студии и статии, подредени според научните звания и степени на авторите им, обикновено Годишникът включва и раздел „Хроника”, в който се прави преглед на по-значимите събития в научния живот на Факултета през изминалата година и се представят новите книги на преподавателите.

Изисквания за приемане и оформяне на ръкописите за Годишника
на Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Всеки автор представя студията си в редакционната колегия на Годишника. Тя определя рецензентите, приема или отхвърля рецензираните ръкописи. След редакция и направени върху дискетата корекции от редактора във факултета, комплектован, Годишникът се представя в Университетското издателство “Св. Климент Охридски”. Публикуват се статии с оригинални идеи, разработки и нови факти, както и дискусии, кратки научни съобщения, вести.
Ръкописите трябва да са в обем до 20 машинописни страници (вкл. фигури и таблици), по 30­32 реда и 66­70 знака на ред. При специални случаи се приемат и статии с по-голям обем.
Ръкописът се представя в един екземпляр, придружен с копие на електронен носител (дискета), на който са отбелязани текстовите и графичните програми, както и версията, която е използвана.
Приемат се ръкописи, написани само на компютър, с редактор Word (под Windows). Препоръчва се използването на шрифта Times New Roman.
Титулната страница включва стандартната шапка, заглавието и двете имена на автора (авторите), служебния му (им) адрес и e-mail. Следва абстракт на чужд език (английски), в който се изписват отново двете имена на авторите и пълното заглавие на статията. Абстрактът трябва да включва и пет до седем ключови думи.
Структурирането на статията е желателно да бъде в следния ред: увод, методи на изследване, резултати, дискусия, заключение, благодарности, литература. Да не се използват различни шрифтове, курсив, получер, разредки и преноси. Същите да се означават с молив.
Навсякъде да се използват приетите мерни единици от системата СИ на латиница.
Фигурите и таблиците се представят отделно от текста. В полето с молив авторът отбелязва местата им.
Таблиците се отпечатват на формат А-4, в редактор Word Table или Word Excel.
Фототаблиците се представят също във формат А-4, като снимките са подредени в оптималния вариант, да бъдат с високо качество и добър контраст.
Фигурите да се изчертават не по-големи от формат А-4 и да позволяват намаление. Да бъдат изготвени на компютър в графичните програми Corel Draw (7­9), Adobe Illustrator (5, 7, 8), Adobe PhotoShop (4, 5), като на дискетата се отбелязва използваната версия. Препоръчително е те да се представят във формат JPG или TIFF.
Текстът към фигурите се представя на отделен лист.
Литературата трябва да включва всички автори, споменати в текста, подредени по азбучен ред, без разредка. Да се спазват стандартните библиографски изисквания и съкращения. Ако статията е на чужд език, първо се изписва западната литература, а след това българската и обратно.
Изискванията за литературата на всеки Годишник за всеки факултет са специфични и се публикуват във всеки том.
Редакционната колегия на Годишника на ФЖМК прие (за удобство на читателя) цитираните автори и произведения, както и останалите коментари по текста да се подреждат чрез индекси под линия на съответната страница.

Литературата се описва по следния начин:

А. При книги с един автор: фамилно име на автора, съкратено собствено име на автора, отделени със запетая; заглавие, отделено с точки от двете страни; издателски данни: място на издаване (с изключение на София, което винаги се съкращава “С.”, имената на други градове се изписват. Ако в книгата са дадени две или повече места на издаване, поставя се първото и се пише “и др.” или “еtс.”. Ако в книгата липсват сведения за местоиздаване, пише се “Б. м.” или “S. l.” (лат. sine loco ­– без място); издателство (не е задължително да се посoчва; където е възможно, името на издателството се дава в съкратена форма, “изд.” не се пише); година на издаване (дава сe винаги с арабски цифри, без “г.”, ако липсва и не може да се установи, пише се “б. г.” или “s. а.” (лат. sine ano –­ без година); страница (при посочване на повече страници, от – до, се дават само цифрите без “с.”, респ. “р.”, напр. 15–18, допуска се и “с. 15 сл.”, на лат. “р. 15 sq.”). Примери:
Кутинчев, Ст. Печатарството в България до Освобождението. С., 1920, с. 74.
Chomsky, N. Necessary Illusions. Thought Control in Democratic Societies. Montreal, CBC Enterprises, 1989, p. 20.

Б. При книги с двама и повече автори се инверсира само името на първия, а имената се отделят със запетая. Примери:
Кристанов, Цв., И. Пенаков, Ст. Маслев. Д-р Иван Селимински като учител, лекар и общественик. С., Наука и изкуство, 1962, 15–18.
Burges, H., G. Burges. Encyclopedia of Conflict Resolution. Oxford, ABC-Clio, 1997.

В. При многотомни издания томът се пише винаги с арабска цифра: “Т. 4", на лат. “Т. 4", “Vol. 4", “Bd. 4". Пример:
Българо-германски отношения. Изследвания и материали. Т. 1–3. С., БАН, 1962.

Г. Описание на статии от непериодични сборници: пред сведенията за сборника, в който е поместена статията, се пише “ – В:” за книги на кири­лица и “ – In:” за книги на латиница. Примери:
Топенчаров, Вл. Ботев като журналист. – В: Христо Ботев. Сборник по случай 100 г. от рождението му. С., 1949, 186–199.
Williams, P. The Pentagon Position of Mass Media. – In: Impact of Mass Media. Curent Issues (Ed. by Hiebertq, R. E.). New York, Longman, 1999, p. 327.

Д. Описание на статии от списания и периодични сборници: името на автора и заглавието на статията се отделят с тире от данните за списанието или сборника, в който е поместена статията (“В:”, респ. “In:” не се пише). Примери:
Сакъзов, Ив. Стопанските връзки на България в чужбина през XIV в. – Год. СУ. Юрид. фак., 30, 1935, 3–10.
Леков, Д. Забравен възрожденски книжовник. – Литературна мисъл, 1970, № 1, с. 101 сл. Vapordgiev, V. Geflugelte Worte im Bulgarischen. – Ztschr. Slaw., 1971, № 5, 650–680.

Забележка. При периодичните издания на чужд език е добре след наименованието да се посочи в скоби мястото на издаване.

Е. Описание на статии от вестници: след сведенията за автор, заглавие се дават сведения за вестника, в който е поместена статията, в следния ред: 1. название на вестника; 2. годишнина –­ само при стари издания; 3. пореден брой на вестника, обозначен с №; 4. дата (число, месец, година), като имената на месеците се съкращават: ян., февр., апр., авг., септ., окт., ноем., дек.; 5. страница. Например:
Филаретов, С. Известие за едно усъвършенстване. – Цариградски вестник, № 320, 25 май 1857.

При библиографското цитиране под линия отделните цитирания се обозначават в текста с цифрови индекси с непрекъсната номерация за цялата статия. Под линия на съответната страница се описва произведението, към което се препраща.

• При цитиране на текст не от оригинала, а чрез друго произведение се пише “Цит. по:”. Например:
Цит по: Коларов, Р. Звук и смисъл. С., БАН, 1983, с. 7.

• При повторно или многократно цитиране на едно и също произведение описанието се прави само при първото цитиране. При следващо цитиране се пише името на автора и “Цит. съч.”, докато не се срещне друго произведение от същия автор. Например:
Каравелов, Л. Цит. съч., с. 216.
Leo, М. Цит. съч., с. 32, 201.

• Ако се дават подред няколко цитирания на едно и също произведение, при повторното цитиране се пише “Пак там” (“Ibidem” ­ само при издания изцяло на чужд език), докато не се наложи цитиране на друго произведение. Например:
1 Ботев, Хр. Съчинения. Т. 1. С., 1950, 13–15.
2 Пак там, т. З, 15–18. Или:
3 Riesel, Е. Deutshe Statistic. Berlin etc., 1975, p. 265.
4 Пак там (без страница, ако е същата).

• При повторно или многократно цитиране на две или повече произве­дения от един и същ автор при следващото цитиране се посочва само авторът, заглавието и страниците. Ако заглавието е дълго, при повтор­ното цитиране се дава само началото и многоточие. Например:
7 Генчев, Н. Българската национална просвета и Русия след Кримската война. – Год. СУ. Истор. фак., 66, 1975, с. 295.
10 Генчев, Н. Франция в българското духовно възраждане. С., 1979.
15 Генчев, Н. Българската национална просвета и Русия..., с. 299.

Томове
ISSN 1311 - 4883 Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация. Том 12, 2006

ISSN 1311 - 4883 Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация. Том 11, 2005

ISSN 1311 - 4883 Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация. Том 10, 2004

ISSN 1311 - 4883 Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация. Том 9, 2003

ISSN 1311 - 4883 Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация, Т. 8, Книга 1 – Нови медии, 2002

ISSN 1311 - 4883 Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация, Т. 8, Книга 2- Връзки с обществеността и реклама, 2002

ISSN 1311 - 4883 Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация. Том 7, 2001

Научни сборници

ISBN 954 – 8194 – 65 -1 Златева, Минка, Тодор Петев, Орлин Спасов (състав.). Европейска интеграция и интеркултурна комуникация. 2004

ISBN 954 – 8194 – 63 Попова, Снежана (състав.). Журналистиката – свобода и отговорност. 2004

ISBN 954 – 8194 – 68 - 6 Цветкова, Милена (състав.). Марко Семов – Био-библиография. 2004

ISBN 954 – 8194 – 62 - 7 Цветкова, Милена. Веселин Димитров: Био-библиография. 2004

ISBN 954 – 8194 – 64 - 3 Цветкова, Милена. Андрей Пантев: Био-библиография. 2004

ISBN 954 - 8194 – 59 Златева, Минка, Тодор Петев (съст.). Медии и пъблик рилейшънс: Проблеми на образованието и практиката. Състав. 2003

ISBN 954 – 8194 – 56 - 2 Media and Public Relations . 2002

ISBN 954 – 8194 – 53 Пъблик рилейшънс и новите медии в процеса на социална трансформация. Състав. Т. Петев. 2002

ISBN 954 – 8194 – 54 - 6 Политика, медии и Европейски съюз. 2002

ISBN 954 – 8194 – 55 Продължаващо образование, медии, глобализация. Ред. В. Димитров. 2002

ISBN 954 – 8194 – 45 - 7 Журналистиката днес и утре – 3. 2001

ISBN 954 – 8194 – 47 Европейската интеграция и медиите. Състав. М. Миланов. 2001

ISBN 954 – 8194 – 50 - 3 Управление и законодателство на електронните медии. 2001

ISBN 954 – 8194 – 52 Първи алманах на списание “Медиа и реклама”. 2001

ISBN 954 – 8194 – 38 - 4 Медии и митове. 2000

ISBN 954 – 8194 – 41 - 4 Гражданско общество и медии. Ред. В. Димитров. 2000